ЦЕНТЪР ЗА ПСИХОЛОГИЧНА ПОДКРЕПА И ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ
psycenter.alle.bg

Как изглежда да бъдем в мир със себе си...

Как изглежда да бъдем в мир със себе си...
Преди да си поставим цел е добре да сме наясно какво означава това, което искаме, за да не останем разочаровани, когато стигнем до целта си. Няма човек, който да не иска да се чувства в комфорт със собствената си същност, но това не значи, че  е цел в живота му.  За тези от вас обаче, които искат да постигнат вътрешен мир и хармония е много важно да знаят как изглежда това.
Ние си представяме, че да си в мир със себе си означава да не ти пука за нищо, да не се притесняваш, да не си отговорен, да не се самообвиняваш и още куп неща, които изглеждат удобни за да сме добре...
Но какво реално е да си какъвто си..и защо е толкова трудно за постигане...???
Първото нещо, което е необходимо да направим да започнем да се опознаваме..т.е. да обърнем поглед към себе си и да се свържем с истинските си чувства...Не е вярно да си мислим, че духовните хора са само любов, че те обичат просто и независимо от всичко...Случва се да работя с личности, които се мислят за такива, а дори не могат да разпознаят собствените си чувства..т.е вместо да се обърнат навътре, те просто са избягали от реалността и в частност от себе си, измислили са си начин да се чувстват добре и в хармония, но без да присъстват..Обаче ако се поровя в тяхното подсъзнание какво си мислите, че намирам..Самозаблуда...
Ние най-лесно можем да заблудим себе си...
Например една изключително позитивна жена, която чете много литература свързана със самопознанието ми каза, че хората са
 добри и лоши, но тя вижда в тях само доброто...Или пък друг човек ми казва: "знам, че много хора ме мразят и ме атакуват, но аз понеже съм над тези неща, не обръщам внимание".
И в двата случая има не вярно свързване със собствените чувства. Позитивната жена е с невроза и пристъпи на паника, а мъжът с изключително уморен вид, подут корем и главоболие...Усмивките на лицата им, не отговарят на реалните чувства, които изпитват.
В първият случай, когато разгледахме лошата страна на хората се оказа, че тази жена изпитва огромна омраза към всичко и всички и най- много към себе си. И понеже не желае да види нещата каквито са, си измисля реалност в която да се спаси. Това, че не вижда и бяга от реалността се превръща в симптом.. самозаблудата няма нищо общо с хармонията вътре в нас..ама нищо.
Във вторият случай, клиента смята, че когато някой те мрази и хвърля камъни по теб и ти се правиш, че си над нещата, това не те засяга..но реално цялата омраза отправена към него е събрал в корема си, гневът който не е върнал обратно е заседнал вътре и се е превърнал в несигурност... Няма как някой да ти праща отрицателна енергия и ти като я глътнеш и се направиш, че не съществува, тя просто да изчезне. Целта на посещението при психолог е да признаеш истинските си чувства и чак след това да започнеш да работиш на вътре със себе си, за това и много малко хора имат тази смелост да се изправят пред себе си. И клиентите ми заслужават уважение и подкрепа, че изобщо са си позволили да направят тази крачка, защото тя е най-важната стъпка към самопознанието и достигане до вътрешен комфорт.
Не може да мразиш, а да се правиш че си само любов...така не лъжеш никой друг освен самият себе си..А ако се огледате около вас или си позволите да надникнете вътре във вас, ще видите същото. Така че четенето на духовна литература преди да си се опознал е само бягство от реалността.
Когато се запознаеш с твоята истинска същност бавно започваш да разпознаваш точните си чувства и това не те кара да се чувстваш виновен. Започваш ясно да долавяш манипулацията и как хората около теб се опитват да се прикриват зад нея. Започваш да разпознаваш и кога ти ставаш манипулатор и защо имаш нужда от това...
Когато си позволиш да не се страхуваш от болката и да не се правиш, че я няма, като се измисляш като силен, можеш и да разбереш как да я лекуваш, кой е източника и защо те боли...Това са стъпките към вътрешната свобода от себе си...
Хармония се постига като спрем да се самозалъгваме, когато не ни е страх от това, което чувстваме, когато си признаем, че сме слаби, раними, самотни, чувствителни, и нямаме съпротива да сме такива. Не да казваш " спокойно мога и сама, а от вътре да крещиш искам помощ, няма ли де се сетите".  Да изказваме истинските си чувства без после да се обвиняваме, да умеем да разпознаваме опасностите и тези, които ни използват или лъжат без да се страхуваме, че ако се изправим срещу тях, ще ни намразят...да се свържем със самотата и да разберем, че дори заобиколени от много хора, реално сме били самотни, но ни е било страх да си го признаем, да станем отговорни за решенията които взимаме, независимо от това, кой как ще ги импровизира. Хармонията е просто искреност със себе си. Това не значи, че проблемите свършват, но пък отношението към проблемите вече е различно..Не значи, че няма да боли, но отношението към болката ще е различно...Това което носи мир е приемането на живота и доверието в него, че след като имаш такава съдба, това не е случайно...че пътят който сме избрали да минем много преди да се родим е точно нашият, независимо колко труден ще бъде. 
Да не се правиш на щастлив, когато си нещастен и да си свързан във всяка една минута с истинският  начин по който се чувстваш...Когато отвътре си черен просто остани във тъмнината, защото вибрацията  ще съвпадне и от това ще се почустваш по-добре...Когато грееш не се притеснявай да стоиш в светлината, независимо, че за някой това ще изглежда не естествено.
Спомням си един познат, който ми каза, че си мислил, че аз съм непрекъснато щастлива, че не ми пука за това, което ми се случва, че нямам проблеми...и колко му било харесало това. Да когато съм щастлива не мога да се правя че не съм, когато ми се плаче пак не мога да се правя, че не ми се плаче, когато съм щура, не мога да се спирам да не съм, когато съм агресивна не мога да се правя на хрисима...Просто следвам това, което чувствам независимо дали е приятно или не и това ми дава свободата да съм такава, каквато съм...а от там и вътрешното спокойствие независимо дали вия от болка или се заливам от смях. 
Така че да си в мир със себе си не значи да избягаш от реалността..а да се познаваш достатъчно добре и да си позволиш да бъдеш точно какъвто си, без да се чувстваш виновен за това.. Ако не можеш да простиш, просто си признай, че не можеш, вместо да живееш години наред в самозаблуда, че си простил.. Ако те е страх, просто си признай, че се страхуваш и страхът ти постепенно ще започне да изчезва...но само ако се свържеш с истинският си страх, а не с този, който си измисляш за да не видиш нещата каквито са. Това е..отваряш си очите, виждаш нещата и ги признаваш точно по начина, по който те карат да се чувстваш...дори от това ужасно много да боли. Тогава няма да има разминаване с теб и ситуацията в която си, и това ще те накара да се почувстваш спокоен...в мир със себе си. Живота не е само радост нито само болка...той е всичко..и ние също сме всичко..нито само любов, нито само омраза...стига да се опознаем и да си го признаем...
Сподели
Hari Softpedia 10 Ноември 2012г.
Да, но така няма ли да го чувстваме още по-дълбоко? Тази болка, тези рани, гневът, няма ли да се задълбочат. Аз предпочитам да се съсредоточа върху нещата, които искам, които харесвам и които ми доставят удоволствие пред нещата, които не искам. Защото мисълта ни, емоциите и чувствата ни са като магнит...ние привличаме това, което чувстваме, това върху което се концентрираме, върху това, което искаме...а ако се концентрираме върху нещата, които не искаме - то получаваме нещата, които не искаме! Темпераментът ни е от голяма значение, но по-важно е това, което мислим! За съзнанието ни няма значение какво се случва вън от нас, и какво вътре - то просто кара да осъзнаем това. Много е важно върху какво се концентрираме...една малка промяна в емоциите може да ни докара до гняв, ярост, тъга - а тези емоции са унищожителни и аз просто се съсредоточавам върху друго, например музиката (слушам и танцувам), просто всеки да прави това, което му доставя удоволствие, разходка сред природата, гледането на комедии, слушането на музика и танцуване пред огледалото. Правете това, което ви харесва и Ви прави щастливи. Никой друг не може да ви направи щастлив, освен ако вие не направите себе си!
Гост 20 Февруари 2014г.
Мразя, трудно прощавам признавам си чуствата .
Гост 9 Юли 2014г.
Mnogo e prosto kato ne izvurshvame griax ili za putvo vreme pone ne takuv za smurt!
Гост 9 Юли 2014г.
Vseki put li triabva diavola da mi kaje dali mislia pravilno!?
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg